На този ден в историята - Започва Оборищенското събрание
фото: pixabay.com
Оборищенското заседание е първото българско национално заседание и началото на парламентарната народна власт в България.
Събранието се организира от 14 до 16 април 1876 година в местността Оборище край Панагюрище. То е свикано по решение на Гюргевския революционен комитет, с цел да се уточнят въпросите, свързани с хода на подготовката на Априлското въстание през 1876 година
В историята съществуват няколко версии по отношение на броя на представителите, взели присъединяване в Оборищенското заседание.
Според непознатите документи за Априлското въстание броят на представителите е бил 300 души. Захарий Стоянов тук-там ги дава 350, а и доста повече дружно със стражата и другите присъстващи на събранието. От това може да се заключи, че на събранието са участвали доста революционни дейци, които обаче не са били постоянни делегати, само че общият брой надали е надхвърлял 150 души.
Тома Георгиев, първият секретар на Бенковски и участник в събранието, написа в своята „ Кратка история на Средногорското въстание “ (1901), че присъстващите са били общо 400 души, а представителите – 80 души.
Никола Беловеждов, основавайки се на сведенията, дадени му в пандиза от делегата Тодор Душанцалията, написа в книгата си „ Първата пушка “, че на Оборище са били събрани 108 представители.
Самият Захарий Стоянов твърди в „ Записки по българските въстания “, че е имало лист на представителите, който пазел вторият секретар на Бенковски Тодор Белопитов. След неговата крах обаче документът попаднал в турски ръце, само че евентуално е бил загубен и по тази причина не е бил оповестен, както това е станало с някои други хванати документи. Захарий Стоянов твърди, че е употребявал точно този турски лист при съставянето на своя, в който са посочени 56 представители от 50 селища на IV Панагюрски революционен окръг.
В „ История на Априлското въстание “ (1907) от Димитър Страшимиров се твърди, че Захарий Стоянов си е измислил турския лист. Информация за сходен лист Страшимиров не намира и в Английската синя книга, където се сочи, че броят на представителите е 300. Все отново признава, че описът на Захарий Стоянов е правилен, и ляга в основата на листата на самия Страшимиров, където са посочени 65 делегати от 58 селища.
Друг лист на оборищенци има в „ Княжество България “ на Георги Димитров. В него са дадени 55 представители от 49 селища, които съвсем изцяло се покриват с данните на Захарий Стоянов.
Освен тези описи съществуват още няколко, които обаче копират или употребяват в огромна степен данните от посочените.
Единият от тях се пази в архива на Стефан Шишков в ОДА – Пловдив и в него се срещат имена на представители, които са вписани в листата на Захарий Стоянов.
Другият е на Георги Данов в брошурата „ Оборище “, където са посочени 68 делегати от 52 селища и който явно е съставян въз основа на описите на Захарий Стоянов и Димитър Страшимиров.
Върху паметника в местността „ Оборище “ пък са изписани имената на 67 представители, като за това е послужил описът на Димитър Страшимиров.
В първото детайлно изследване на състава на събранието – „ Оборищенци “ (1972), са посочени имената на 64 представители от 54 селища на IV революционен окръг.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Оборищенското заседание е първото българско национално заседание и началото на парламентарната народна власт в България.
Събранието се организира от 14 до 16 април 1876 година в местността Оборище край Панагюрище. То е свикано по решение на Гюргевския революционен комитет, с цел да се уточнят въпросите, свързани с хода на подготовката на Априлското въстание през 1876 година
В историята съществуват няколко версии по отношение на броя на представителите, взели присъединяване в Оборищенското заседание.
Според непознатите документи за Априлското въстание броят на представителите е бил 300 души. Захарий Стоянов тук-там ги дава 350, а и доста повече дружно със стражата и другите присъстващи на събранието. От това може да се заключи, че на събранието са участвали доста революционни дейци, които обаче не са били постоянни делегати, само че общият брой надали е надхвърлял 150 души.
Тома Георгиев, първият секретар на Бенковски и участник в събранието, написа в своята „ Кратка история на Средногорското въстание “ (1901), че присъстващите са били общо 400 души, а представителите – 80 души.
Никола Беловеждов, основавайки се на сведенията, дадени му в пандиза от делегата Тодор Душанцалията, написа в книгата си „ Първата пушка “, че на Оборище са били събрани 108 представители.
Самият Захарий Стоянов твърди в „ Записки по българските въстания “, че е имало лист на представителите, който пазел вторият секретар на Бенковски Тодор Белопитов. След неговата крах обаче документът попаднал в турски ръце, само че евентуално е бил загубен и по тази причина не е бил оповестен, както това е станало с някои други хванати документи. Захарий Стоянов твърди, че е употребявал точно този турски лист при съставянето на своя, в който са посочени 56 представители от 50 селища на IV Панагюрски революционен окръг.
В „ История на Априлското въстание “ (1907) от Димитър Страшимиров се твърди, че Захарий Стоянов си е измислил турския лист. Информация за сходен лист Страшимиров не намира и в Английската синя книга, където се сочи, че броят на представителите е 300. Все отново признава, че описът на Захарий Стоянов е правилен, и ляга в основата на листата на самия Страшимиров, където са посочени 65 делегати от 58 селища.
Друг лист на оборищенци има в „ Княжество България “ на Георги Димитров. В него са дадени 55 представители от 49 селища, които съвсем изцяло се покриват с данните на Захарий Стоянов.
Освен тези описи съществуват още няколко, които обаче копират или употребяват в огромна степен данните от посочените.
Единият от тях се пази в архива на Стефан Шишков в ОДА – Пловдив и в него се срещат имена на представители, които са вписани в листата на Захарий Стоянов.
Другият е на Георги Данов в брошурата „ Оборище “, където са посочени 68 делегати от 52 селища и който явно е съставян въз основа на описите на Захарий Стоянов и Димитър Страшимиров.
Върху паметника в местността „ Оборище “ пък са изписани имената на 67 представители, като за това е послужил описът на Димитър Страшимиров.
В първото детайлно изследване на състава на събранието – „ Оборищенци “ (1972), са посочени имената на 64 представители от 54 селища на IV революционен окръг.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ